English Български

Търсене в сайта:
 
За Борино
  - История
  - Култура
  - Фолклор
  - Празници
Селищна система
Забележителности
Природа
Места за настаняване
Туристически ИнфоЦентър
Продуктов каталог
Полезна информация
Линкове
Проект Trees-Against-Ppoverty
Пеперудения свят на Кастракли
DMS Виденица
Профил на купувача
За нас
Туристически маршрут Мост Кемера
Късноантична крайпътна станция от V век -край с.Борино
Документи Био-Б-Еко
Проект "Граждански диалог"
Моята история
2020/004 EUR GIVE-HOPE
Проект 7.2 МИРГ БАТАК-ДЕВИН-ДОСПАТ
Гражданско участие в процесите за модернизация на правораздаването
Проект BGCULTURE-2.001-0093
Проект Био-Б-Еко мярка 7.1
2022/009 EUR GIVE-HOPE
 
Новини Галерия Карта Контакти
История

История от Древността

Една от  люлките на европейската цивилизация е планината Родопи. Първобитните хора са живели тук 65 000- 60 000 пр. Хр. Първите следи от човешко присъствие в нея /Родопи/ са открити в  с. Борино  близо до хижа “Орфей”- кремъчни оръдия на труда.

През есента и зимата енеолитните хора са живеели в пещерите от района. За това свидетелствуват откритите огнища, датиращи от 4 000 - 3000 г. пр. Хр в Ягодинската пещера и идолната пластика свързана с култа към жената-майка и култа към Слънцето в  Харамийската дупка.

От преди ІІ хилядолетие в околностите на с.Борино  живее тракийското племе беси. От тях  са открити тракийски могили на вр. Турлата и  много светилища. Светилището  на Дионис  в Родопите и музикалната култура на траките са свързани с името на митичния родопски певец Орфей, покорил със звуците на лирата си ветровете и дивите зверове. Той е създател на философското учене Орфизъм. Съществува хипотеза, че на връх Виденица се е намирало прочутото в древността светилище на бог Дионис-посещавано от Гай Октавий и Александър Македонски.

От римско владичество са останали много следите-пътища и моста “Кемера”. През Борино е преминавал прекия път от Филипополис /гр. Пловдив/ до Никополис ад Неструм /Гоце Делчев/ и Македония.

Създаване на Българската държава

На Балканския п-в през VІ в. се заселват славяните, през VІІ в. прабългарите и заедно с траките създават Българската държава през 681г. От прабългарите се взима името на държавата, от славяните се взима езика- славянски и от траките културното наследство. Всички те изповядат различни религии. За обединяване на народа  през 865 г. се въвежда християнството и  се утвърждава  България  като християнска държава. В Родопите християнството се е изповядвало три века преди покръстването, знае се, че Библията е преведена на езика на бесите.

Карабулак-Борино

През 1396г. Родопите попадат изцяло под владението на  Османската империя. За това време свидетелствува Средновековния некропол  в местността “Джумая дюзю” от Х-ХІV в., в който първите погребения са християнски, а по-късните  мюсюлмански. Според Българо-турската спогодба от 1886 г. Борино остава в турска територия, върнато е на България по Букурещкия мирен договор през 1913 година.

До 1934 г. Борино е носило името Карабулак.  Сред населението на селото е наложена легендата за Кара була – в превод от турски език означава черна була /жената в черно или черната вдовица/. Тя дошла в землището на Борино заедно с четиримата си синове от близкото с.  Гьоврен. Тук братята създали свои семейства и се разселили, създавайки четири махали в селото.За съжаление за времето преди 1934 година няма запазени сигурни писмени извори за наименованието и развитието на селото.  Голяма част от информацията е устна и запазена предимно във фолклора и етнографията. 

Съществуват и различия в тълкуването етимологията на думата “Карабулак”. Според Стефан Захариев “Кара-булакъ” означава черни дол, без да се обяснява причината за това наименование.

 От газената лампа до Интернет

В с. Борино е живяло само турско население до  1930 г. когато се заселват българи християни от смолянските села Соколовци , Гела, Солища и Стойките. Тук намират по-благоприятни условия за живот и за развитие на овцевъдство. Те купуват имотите  на местните турски семейства, които емигрират в Турция. Също така са по-близо до имотите си по Беломорието.

След 1945 г. селото продължава да се развива като особен приоритет се дава на инфраструктурата и социално-здравните обекти - училище, читалище. Прокарват пътища. През 1960 г. селото е електрифицирано. Едно от черните петна в най-новата история на Борино е т.н. “Възродителен процес” – начало на който се поставя през декември 1975 г. и продължава до началото на 1990 г. Въпреки опитите за  насилствено разделение на етносите, толерантността  като цяло се запазва.

История - Галерия

 

2005 СНЦ "Био-Б-Еко", Web design Balkan Sys