“Горице, ситна, зелена”
Ние сме заобиколени от природа, която ни дава усещането за безкрайна свобода, усещане за вечност и  устойчивост. Такава са я познавали други преди нас, такава искаме да остане тя и за всички, които ще дойдат след нас.
В границите на района на с. Борино са описани около 2000 висши растения, някои от които са от първостепенно биологично и научно значение. От тях защитените от закона са 69 вида, а 11 са включени в Европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения. В Червената книга на България са вписани като застрашени и редки 100 вида.
-Алпийски повет (Clematis Alpina) - многогодишно тревисто растение с катерливи стъбла, залавя се с листните дръжки за храстите и иглолистните дървета. Този вид е защитен у нас и включен в Червената книга.
Сред родопските растения има 95 ендемични - 56 балкански и 39 български. Има растения, които се срещнат само в Родопите и никъде другаде. Някои от тях са:
 - Родопски силивряк (Haberlea rhodopensis) – многогодишно растение с тъмнозелени назъбени листа, цветовете му са виолетови. Расте по варовиковите скали. То е балкански ендемит, остатък от древна флора, устоял на промените през ледниковите периоди. Легендата разказва, че е поникнало от кръвта на Орфей. Силивряка, ако е хербаризиран и след това потопен във вода, отново се съживява.
- Родопското омайниче (Geum rhodopaeum) расте из влажните планински ливади, цъфти с ярко оранжево-червени цветове. То е български регионален ендемит.
- Родопското лале (Tulipa rhodopea) се среща върху варовити скалисти места, цъфти с яркочервени едри цветове с черно петно в основата. То не вирее никъде другаде по света освен в Родопите.
 Във вековните гори на община Борино се срещат плодовете на виреещата от векове на родопска земя горски боровинки, горски ягоди, малини и шипки. В тях могат да се намерят различни видове вкусни гъби - манатарки, масловки, сърнелки и пачи крак, освен това може да си наберете букет от различни благоуханни билки - риган, мащерка, кантарион, бял равнец, здравец и др.
Фауната е представена с многообразие от животни, много от които са с национално, европейско и световно значение – мечки, вълци, глигани, сърни, елени, муфлони, диви кози, глухари, скалолазки, орли, соколи, сови, зайци и други дребни хищници.
Средната надморска височина на района е 1200 м., почвите са кафяви-горски. Горският фонд е над 5280 хектара, като преобладават смърчовите и борови гори. Интересно е хибридното дърво в м. “Кабата”, представляващо смес от кора на бял бор и корона на смърч.
На територията на общината се намира природен резерват “Кастракли”.
Резерватът е с обща площ 124 ха. Създаден е с цел да се запази вековната черборова гора, скални групи и характерен природен пейзаж. Той впечатлява с извънредно красивия ландшафт с величествените отвесни скали, вековни гори от бял бор, ела, бук, явор, воден габър и трепетлика, както и много смесени горски насаждения, които не се срещат на други места в страната. По-голяма част от насажденията са на средна възраст повече от 200 г. Средната надморска височина е 1200 м. Най-високата му точка е 1291,3 м., а най-ниската 911м. Теренът е много разнообразен, силно пресечен на места със стръмни и много стръмни, а на други места със слабо наклонени склонове. Стръмните и дълги скални образувания с  отвесни скали са много живописни с разнообразни первази и тераси. В резервата се среща богат и разнообразен животински и растителен свят. Установени са 25 растителни вида с природозащитен статус. От включените в Червената книга на България за територията на природния резерват “Кастракли” са установени 12 вида, от които един с категория “застрашен” и 11 с категория “рядък”.
Като цяло в региона растителното богатства не е добре проучено. Открити са над 2000 вида и подвида висши растения, а се предполага че са повече. Недостатъчно проучени са гъбите, лишеите, мъховете и почвените водорасли.
Галерия
|
